"Ела при мен" е нещо като любовен роман за 90-те.Три новели за любовта като пристрастяване като смърт и като прераждане.Три истории за търсенето намирането и изгубването.Три бийта от един непрекъснат ритъм който сърцето ти ще познае веднага."Komm zu mir":И един ден ние ще се събудим отново.И дори този ден да е след милиони милиарди години и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда която помним от предишния си живот ние няма да знаем това защото в съня времето е послушно.И дори да се събудим без телата с които сме свикнали аз ще намеря начин да те прегърна."Ode to my family":Никога не съм чувал нещо подобно.Никога не съм виждал толкова много приятели които се прегръщат с всичка сила сякаш това е най-естественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета събрани на едно място - момичета с бляскавото достойнство на принцеси момичета с палавата енергия на вълшебни същества момичета в цвят и момичета едва очертани от играта на светлините."A l"ombre des jeunes filles en fleurs":Обичали се толкова много че когато правели любов все едно били главните герои в американски блокбъстър – имало завръзка напрежение трилър екшън романтика нежност комик рилийф плот туист експлозивна развръзка и отворен край който намеквал за продължение.После обаче всичко свършило.Една сутрин тя се качила в един автобус и заминала.
